Автор: Игор Емелянов, kp.ruНа 5 юли се отбелязва Международният ден на

Автор: Игор Емелянов, kp.ru

На 5 юли се отбелязва Международният ден на трудохолика. По този мотив „ Комсомолская истина “ реши да изследва: кой от ръководителите на страната е имал най-дълъг и кой – най-кратък работен ден в интервала на върхова физическа и умствена форма? И от какво е бил формиран неговият „ елементарен ден “. Анализът се базира на мемоари на доближени до водачите хора, както и на обяснения от историци – претендентите на науките Ярослав Листов и Юрий Емельянов.

С ленинския взор встрани

Работният ден на Ленин преди инсулта продължавал от 14 до 16 часа.

На 4 февруари 1921 година, съгласно XII том от „ Биографичната хроника на Ленин “, Илич към момента е деятелен и съвместява постовете на общоприет секретар на Централен комитет на ВКП(б) и ръководител на Съвета на националните комисари.

Събужда се в Кремъл в 7 сутринта. След къса гимнастика и скромна закуска, работи по 13 постановления на Съвета на труда и защитата – прави ремонти и подписва.

В 14:00 ч. приема делегация на Шведската компартия. От 15:00 ч. беседва с шефа на Госплана Кржижановски за бъдещето на националното стопанство.

След 16:00 ч. държи тирада на конференция на московските металици. След 17:00 ч. подписва ново разпореждане и протоколи от Малкия Съвет на националните комисари.

След 18:00 ч. води съвещание на Съвета на труда и защитата – разискват демобилизация, горивна рецесия в Петроград и ускорение на производството на електродвигатели.

След приемане на уведомление за пожар в някогашния Николаевски институт, Ленин разпорежда на секретаря си да заяви на ВЧК. Отговаря и на питане от президиума на IV Всеруски конгрес на шивачите, които го канят на идващия ден.

В 22:00 ч. води съвещание на Зърнената комисия. След среднощ работи по незавършена публикация за „ Правда “ и дава отговор на писма.

Ярослав Листов:
„ Преди да пристигна на власт, Ленин постоянно започвал деня с извършения – през 1895 година плувал в река Шпрее. След като поема ръководството, отхвърля званите обеди – най-вече чай с препечени филийки. Но взема решение, че членовете на Съвета на националните комисари би трябвало да обядват с него в Кремъл – откакто един от тях припада от апетит. Самият той се хранил небрежно и предпочитал вечерята. Работният му ден преди инсулта продължавал от 14 до 16 часа. Живеел в Кремъл не от наслаждение, а поради удобството – там били съвещанията и срещите с представители от страната. “

Сталиновите нощи

С водачи на партията и държавното управление, както и с документи, Сталин работел до 22 часа.

За изтощителния 15-часов работен график на Сталин, който се простирал надълбоко в нощта, пишат мнозина, в това число маршал Жуков. Режимът му се променя при започване на 30-те години, когато след 1934 година се реалокира от Кремъл във вилата си в Кунцево. Разстоянието оттова до Кремъл лишава към 20 минути.

През лятото на 1940 година Сталин става към 10–11 часа сутринта, закусва, работи час-два с документи, приема партийни ръководители с неотложни проблеми и организира диалози по телефона. В Кремъл идва към 15, от време на време 16 часа.

След обяда и къса сънливост, се връща в кремълския си кабинет, където приема гости. Според визитите, регистрирани за 1940 година, е провел 216 срещи – най-вече през юни, цели 26.

Работи с документи и партийни водачи до 22:00 ч. Късните вечери с приятели в Кремъл по-късно се реалокират във вилата му в Кунцево. Там Сталин посрещал стеснен кръг – Берию, Молотов, Маленков, Булганин. Самият той пиел малко – най-вече грузинско алено вино.

Ако нямало нов филм за гледане, след 2 през нощта четял в спалнята си, където държал книги и документи.

След началото на войната през 1941 година в Кунцево е оборудван под земята бункер, където Сталин постоянно работел, без да върви до Кремъл. Членове на Генералния щаб и Държавния комитет по защита го очаквали от 12 ч. нататък. Подземие било построено и край метростанция „ Кировская “.

След войната, изключително след 1950 година, Сталин почнал да работи по-малко и по-често излизал в отпуска. През 1951 година отпътува през август и се връща чак в края на декември. Появява се още веднъж в кабинета си едвам на 13 февруари 1952 година

Ярослав Листов:
„ По активност на работата Сталин през 30-те и Ленин при започване на 1921 година доближават до 14–16 часа на ден. Но Сталин разполага с по-комфортни условия – работи във вилата си. След войната здравето му отслабва, а лекарите го поучават да спи повече. Следобедната сънливост става нормална процедура. “

Веднъж-два пъти седмично Сталин гледал нови филми през нощта – дружно с министъра на кинематографията Болшаков и с Маленков. Гледал всички руски филми преди премиерата им. Обичал да преглежда обичания си „ Волга-Волга “, с цел да си вдигне настроението. По време на войната даже изпратил копие на кино лентата на Рузвелт.

Всички романи, номинирани за Сталинска награда, четял самичък – в края на работния ден. Освен това преглеждал и голям поток документи – единствено отчетите от разузнаването достигали 30 страници на ден.

Хрушчовските обеди

На обяд Никита Сергеевич от време на време събирал на маса всички членове на Президиума на Централен комитет.

Спомени за работния график на Хрушчов са оставили както офицерът от IX ръководство на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Алексей Салников, по този начин и синът му – Сергей Хрушчов.

През есента на 1956 година работният ден на Първия секретар на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз протичал по този начин:

Ставал в 6 часа сутринта. Понякога пропущал гимнастиката. След закуска – от 7 до 8 ч. – преглеждал документи. Четял и в колата по пътя от Ленинските планини към Кремъл.

В 8:45 започвал работният ден. Висши ръководители можели да чакат в приемната му още от 9:00.

В Москва тогава Хрушчов правел две почивки – в 13:00 и в 17:00. На обяд от време на време събирал всички членове на Президиума. За „ обяда при Първия “ ги уведомявали още сутринта. За към час се обсъждали значими настоящи въпроси.

Алексей Салников си спомня:
„ В 17 ч. Хрушчов правеше 15-минутна пауза. Пиеше чаша сок, хапваше плодове. Приготвях му прясно изцеден сок от грозде, касис, портокали. “

В Кремъл работел до 21:00.

Сергей Хрушчов:
„ Баща ми се прибираше изтощен. Правеше две обиколки по алеята към къщата в Ленинските планини. Вечеряше, вадеше от портфейла си пъстри папки с документи и четеше. “

В края на 50-те години Президиумът на Централен комитет постановява за Хрушчов скъсен работен ден и спомагателни две седмици отпуск.

Прекарвал почивката си в Пицунда, Крим и Беловежката гора. Там постоянно се срещал с учени и конструктори. След такива диалози подготвял мемоари до Централен комитет.

Ако в събота нямало мероприятия, на вилата четял и пишел. Не обичал спорта – като се изключи една-единствена игра на бадминтон с президента на Съединени американски щати Дуайт Айзенхауер.

Юрий Емельянов:
„ По времето на Сталин Хрушчов съвсем живееше в Московския обком, в Метростроя. Ходеше по всички градежи. Но когато стана Първи секретар, усещаше към този момент, че няма същите сили. Преглеждаше главните вестници вечер. Има стенограма, в която се оплаква, че една книга го приспивала – това бил ‘Руски лес’ на Леонид Леонов. “

Продължителността на работния му ден в края на 50-те била по-малка спрямо Ленин и Сталин в най-активните им години – към 12 часа на ден. На септемврийския Пленум на Централен комитет през 1953 година руското управление се договорило да прекъсне „ нощния режим “ на Сталин – почнали да работят от 9 сутринта.

Брежневски комфорт

Брежнев работел до 21–22 часа вечерта, само че от 1972 година почнал да си потегля по-рано от работа.

За графика на Леонид Илич при започване на 70-те си спомня заместник-началникът на защитата му Владимир Медведев. Записки в персоналния си календар е водел и самият Брежнев.

Ставал в 8:00–8:30 ч. Стигал до Кремъл (или до постройката на Централен комитет на Старата площад) към 9:30–10:00. Понякога незабавно след идването си се оттеглял в стаята за отмора – за къса сънливост. В приемната му отвръщали по телефона с: „ Леонид Илич е ангажиран. “ Според Медведев, следобедният сън в 70-те години бил наложителен за Брежнев.

До 1971 година Брежнев работел до 21–22 ч., само че от 1972 година почнал да напуща по-рано. През студените месеци тръгвал към 19:30 – нормално на хокей. Или към 21:00 – на вилата в Заречие, с цел да гледа началото на програмата „ Время “.

Вечер преглеждал незабавната поща. Ако заспивал (обикновено към 23:00 ч.), отлагал останалите документи за сутринта.

Показателна е бележка на Брежнев от 25 април 1977 година:

„ Приех Романов (от Ленинград) – донесе миниатюрен тв приемник.

Приех Устинов, Павлов, Рябенко – по въпроса с оня дом.

Разговарях с Подгорни – за футбол и хокей, малко и за конституцията.

Прочетох куп документи на Устинов.

Обади се Голиков – изиска да прочета нещо за земеделието.

Подписах приветствие за 1 май до всички членове и претенденти на Централен комитет.

Работих с Галина (Дорошина, секретарка – бел. ред.) по документи.

Дълъг диалог с Черненко.

Разреших на Чазов да лети до Америка – да разбере какво може да се направи за Андропов.

Приех другаря Кунаев.

Обадиха се Пахомов и Копейкин – среща с ветерани на 12 май.

Щербицки желае техника за жътвата – комбайни, машини, гориво.

Помощ за Одеса – с месо, поради болест по свинете.

Алиев – узряването на зърното ще е по-рано, желае да запазим разпределението.

Да се реши въпросът с химна дружно с конституцията.

Искат да не се пипа редът на републиките – привикнали са по този начин. “

Юрий Емельянов:
„ При Брежнев всичко вървеше по часовник. В едно и също време се организираха пленуми, конгреси. Ако Хрушчов е подтик, то Брежнев е улегналост и темп. Спокойствие. В календарите му от 1976 година има такива бележки:
10 май – приемане на Голямата маршалска звезда. Разговор с Копейкин.
16 май – на никое място не вървях, с никого не приказвах. Същото и при мен. Цял ден. Сутрин – подкастряне, бръснене, къпане. Следобед – разходка.
25 май – неделя. Сутрин както нормално, никого не можеш да намериш. Закуска, бръснене, плуване.
30 май – бях в Завидово с Черненко. Убих 8 патици.
26 юни – събота. Разговор с Черненко – за Пелше. Пробване и приемане на костюми.
17 август – 29-и ден от отпуска. Да се ревизира по кое време Косигин се преобърнал с лодката.
21 август – убих 4 гъски с Подгорни. “

Тези бележки припомнят дневниците на Николай II – дълги почивки в Крим, чести ловни излети, внимание към външния тип.

Горбачовски ентусиазъм

През първите месеци от ръководството си Горбачов бил толкоз отпаднал, че сменял мокрите си ризи по няколко пъти дневно.

Владимир Медведев, назначен за шеф на защитата на новия общоприет секретар Михаил Горбачов, разказва графика му напролет на 1985 година по този начин:

„ Ставаше в 7–8 часа сутринта. След тоалет и плуване закусваше. Между 9:15 и 9:30 тръгваше за Кремъл. В колата, на задната дясна седалка на „ ЗИЛ “-а, започваше работата – пишеше, четеше, правеше бележки. Давал ми указания с кого да го свържа – аз набирах от предния телефон, той вземаше слушалката и вдигаше стъклената бариера. Докато стигне до Кремъл, към този момент бе провел 3–4 диалога. Докато се качваше в кабинета си, раздаваше инструкции – на военни, на цивилни, на кого какво да се съобщи, върху какво да се упорства и кое е по-маловажно. “

Медведев отбелязва, че през първите месеци на мандата си Горбачов бил толкоз изцеден, че се налагало по няколко пъти дневно да сменя мокрите си от пот ризи. През 1985 година постоянно се прибирал на вилата едвам към 22:00.

Но даже и тогава, след вечеря, работата продължавала до 1–2 часа след среднощ. При подготовка за пленуми, сесии или интернационалните срещи, от време на време лягал едвам към 4 сутринта.

Секретарят на Централен комитет и член на Политбюро Егор Строев обаче поглежда със скепсис към организацията на работата по това време. Според него съвещанията били прекомерно дълги, с десетки въпроси на дневен ред, само че успеваемостта на взетите решения – ниска. Самият Горбачов задавал тона на безкрайните полемики, които постоянно не водели до резултат.

Елцинов размах

Елцин имал табиет, подобен с този на Сталин и Брежнев – да подремва следобяд.

Много от съратниците на Елцин от началото на 90-те години оставят мемоари за неговия работен график – измежду тях съавторът на конституцията Сергей Шахрай, държавният секретар Генадий Бурбулис и началникът на защитата Александър Коржаков.

През пролетта на 1992 година Борис Николаевич ставал към 4 сутринта. До 6:00 работел с документи, след което спял още веднъж до закуска. В 8:45 към този момент бил в Кремъл.

Елцин си запазил навика от предходната си работа като началник на Московския горком – следобедна сънливост. В 13:00 тръгвал към вилата си на Ленинските планини, обядвал, подлагал се на процедури, от време на време отсядал в сауната, след това се отпуска в „ кислородната стая “ за къс сън. Около 17:00 се разхождал 15–20 минути и се прибирал на работа, която продължавала до 22:00–23:00 – срещи, заседания, сключване на документи.

След като се преместил в Кремъл, бил заставен да одобри по-строг график, само че не се отказал изцяло от следобедната отмора.

Първият му асистент Виктор Илюшин прецизно разписвал програмата на Елцин и строго следял за протокола. Малцина имали късмет за дълга визита с президента. Един от тях напролет на 1992 година бил точно държавният секретар Бурбулис.

Един ден през май 1992 година графикът изглеждал по този начин:
– 9:00 – среща с вицепремиера Михаил Полторанин;
– 9:30 – с ръководителя на Народното събрание Руслан Хасбулатов (тогава към момента съюзник);
– по-късно – диалог с новоназначения министър на защитата Павел Грачов, който година и половина по-късно ще потуши „ метежа на Хасбулатов “ и неговия Върховен съвет.

След обяда Елцин се прибирал към документите. Вечерта играел тенис и посещавал баня.

Онези, които били положителни на тенис корта, имали късмет за достъп до тялото – само че скоро обстановката ще се промени…

Путински връх

Работният ден на Владимир Путин траял без спиране 24 часа и 40 минути.

Свидетел на върха по продуктивност на съветския президент става специфичната репортерка на „ Комсомолская истина “ Лариса Кафтан. На 22 октомври 2001 година, година и половина след встъпването си в служба, Путин показва изключителна устойчивост.

Хронологията на денонощието наподобява по този начин:

Неделя, 4:30 ч. – Путин стартира работния си ден с присъединяване в среща на върха на форума за Азиатско-тихоокеанско икономическо съдействие. Провежда две срещи с Джордж Буш, взе участие в конференция и отлита за Москва.

12:30 ч. – публицистите получават предложение да излетят по-рано от президента.

18:18 ч. – самолетът на Путин излетява от Шанхай.

22:40 ч. – приземяване в Душанбе. Тече подготовка за среща с афганистанския президент Рабани и с съветски висши чиновници – министъра на защитата Иванов и шефа на ФСБ Патрушев.

Понеделник, 0:50 ч. – очакване на летището.

1:58 ч. – идване на самолета на Путин. С президента на Таджикистан Емомали Рахмон се насочат към държавната резиденция.

2:38 ч. – стартира среща сред двамата президенти.

2:55 ч. – Путин се причислява към срещата с афганистанската делегация, водена от Рабани.

3:55 ч. – стартира тристранна среща.

4:33 ч. – конференция. Това е най-късната (или най-ранната?) обществена изява на Путин.

5:10 ч. – президентската защита тича след кортежа. В 5:28 ч. Ил-62 на Путин излетява.

Равносметка:
Работният ден на Путин траял 24 часа и 40 минути без спиране. От това време:

11 часа и 30 минути – прекарани в самолета;

19 часа – задължения, договаряния, срещи, конференции.

След завръщането си в Москва, Путин непосредствено се насочва към Кремъл за още работни срещи. Вечерта на същия ден беседва и с президента на Венецуела Уго Чавес.

„ Още не съм завършил “

Дори и през днешния ден, години по-късно, графикът на Путин остава извънредно под напрежение.

Много държавни чиновници се оплакват, че след срещи в Кремъл се прибират едвам призори. Това става изключително ясно в документалния филм „ Русия. Кремъл. Путин. 25 години “. В него има фрагменти от работния кабинет на президента, снимани в 1:30 ч. през нощта.

Когато журналистът Павел Зарубин се изненадва от късния час, Путин дава отговор с усмивка:
„ Още не съм завършил. “

В този ден президентът провел пет обществени мероприятия и към 35 непублични срещи. По негови думи, даже по-късно останали още „ няколко въпроса, дреболии “. Признава, че през последните три години преспива главно в Кремъл, тъй като няма време да се прибира до вилата си.

Прессекретарят Дмитрий Песков отбелязва, че Путин е „ състезателен трудохолик “ – даже откакто завърши с работа след среднощ, постоянно отива в спортната зала и плува.

Вместо послепис

По активност на труда Путин може да се съпостави само с Ленин от февруари 1921 година – и двамата отдават значение на физическата интензивност и плуването.

Сталин от юни 1940 година надминава Хрушчов от юни 1956 година по брой срещи и подписани документи – и двамата не обичат спорт.
Брежнев от лятото на 1971 година отстъпва по сила на Горбачов от пролетта на 1985 година, само че не и по успеваемост – и двамата избират да четат вестници вместо книги.

Извод:

Правете гимнастика, плувайте – и четете класика преди сън.

Инфо:  kp.ru